Летище "Карол Войтила", Бари, Италия

Летището в Бари носи името "Карол Войтила". Това е светското име на папа Йоан Павел II. 

То се намира на около 8 км от центъра на града и за миналата година е обслужило близо 6.5 милиона пътници.

Първоначално Бари е разполагал само с военно летище, построено през 30-те години на 20 век.

През 1943 г. градът е окупиран от британската армия, която разполага военните си самолети там.

Близо 20 години след Втората световна война, летището започва да се използва и за пътнически полети, но предимно вътрешни - към Рим, Анкона, Венеция и др., основно обслужвани от Alitalia. Първоначално се използват самолети Fokker F27, a впоследствие и McDonnell Douglas DC-9, което налага изграждането на нова писта, докато военният комплекс продължава да служи като пътнически терминал. 

Заради постоянно увеличаващият се поток от туристи, аеропортът е обновяван няколко пъти с изграждане на допълнителни терминали и сгради. 

Така през 1981 г. нова сграда, първоначално предназначена за товарен терминал, става новият пътнически терминал.

През 1990 г., с организирането на Световното първенство по футбол, пистата е удължена и терминалът е модернизиран. 

Допълнителни реновации са направени през 2000 г. поради увеличения трафик.

А през 2002 г. е положен основният камък на новия пътнически терминал, като отново инфраструктурата за полети е модернизирана. 

Новият терминал е открит за пътници през 2005 г., когато започва и строителството на нова контролна кула и завършва на следващата година. 

А през 2006 започва допълнително удължаване на пистата.

Има един регистриран инцидент, свързан с летището в Бари през 2005 г. Полет 1153 на Tuninter, пътуващ от Бари до Джерба, Тунис, пада в Средиземно море, на около 29 км от град Палермо. 

Самолетът излита от Бари в 14:32 местно време с 39 души на борда - 4-членен екипаж и 35 пътници, сред които и един авиоинженер. Докато се движи на круизна височина от 23 000 фута, около 50 минути след излитане, внезапно десният двигател отказва. Само 100 секунди по-късно и левият двигател спира. 

Екипажът взема решение да се насочи към летището в Палермо за аварийно кацане. 

Многократните опити да рестартират двигателите остават безуспешни.

Самолетът лети без двигатели около 16 минути, преди да се разбие във водите на Средиземно море, на около 23 морски мили североизточно от летището в Палермо.

При удара с морската повърхност, самолетът се разпада на три части. За съжаление, 14 пътници, авиоинженерът и един член на екипажа (старши стюард) загиват на място. 

Останалите пътници оцеляват, като претърпяват от сериозни до леки наранявания.